Четвъртък, 24 Септември 2020
Как да бъдеш красавица в Европа в края на XVIII

Как да бъдеш красавица в Европа в края на XVIII

AFISH.BG представя идеалите за красота в Европа в края на XVIII и началото на XIX век

Историята на модата показва, че стандартът за женската привлекателност се променя от век на век. Днес е трудно да се разбере с какво моделите на Рубенс са очаровали съвременниците си, а древните гърци биха се отдръпнали в ужас от днешните слаби красавици.

Във всяка епоха канонът за красота има своя собствена "граматика" - кодекс с правилата, система от понятия и рецепти. Условно могат да бъдат разграничени два типа красота: първият е фокусиран върху здравето, а вторият – върху болестта.В историята, като правило, тези два типа се редуват. Идеалът за здрава, плодородна и цъфтяща красота обикновено тържествува в благополучните епохи; изтънченият, одухотворен, болезнен (може да бъде наречен готически) вид е характерен за Средновековието и естетиката на европейския декаданс.

Драпирайте се като статуя

В края на XVIII, началото на XIX век Европа преживява истински античен бум и на тази вълна възниква наистина удивителен феномен - "мода на голотата". Съвременниците са я наричали още "мода à la sauvage», а историците на изкуството - ампирна или неокласическа.

"Дамите са носели гръцки роби с плътен пояс под гърдите. Под него струят надолу меки гънки, ръцете били открити над лакътя, косата прибрана на възел на тила... Жените приличали на антични статуи, по чудо попаднали от класиката в съвременността", пише немската писателка Каролин де ла Мот Фуке.

Дамата в туника олицетворявала и свободата, и поетичната муза, и трагичната любов, бидейки универсален символ на възвишеното. Свободната светла рокля с ръкави-фенери, ушита от тънък муселин или газ, се наричала туника. Дамите носели прическа à la grecque («по гръцки"), леки плетени сандали, камеи, гривни, обръчи по главата. Силуетът бил плавен и в същото време строг, лаконичен. Дълбокото деколте на туниката, голите раменете и ръце, както и липсата на корсет били в рязък контраст с дамските облекла от предишните десетилетия - "разголената мода" наистина позволявала на красавиците да показват своите форми.

В същото време, истинските антични дрехи се различавали от това, което носели любителките на "разголената мода". Така че жените от XVIII-XIX век подражавали не на истинските древни гъркини или римлянки, а именно на статуи.

Разсъблечете се

Оригиналният модел на здравата красота е заложен в изкуството на древна Гърция и оттогава често е бил пример за подражание. Но във всяка епоха идеалът за антично тяло се възпроизвежда с някои вариации. В средата на XVIII век главна сензация стават разкопките на древните римски градове Помпей и Херкулан, окончателлният естетически образ на древността се формира благодарение на проникновените статии на немския историк на изкуството Йохан Винкелман. Преди за признати образци се приемали статуите на Аполон Белведере и Лаокоон от колекциите на Ватикана - сега светът видял нови шедьоври. Във Франция античното наследство се адаптирало в работите на архитекта Клод Никола Леду, в живопистта на Жак Луи Давид, "декоратора" на Френската революция и Наполеоновата империя и в театралното творчество на актьора Талма.

Освен това, под перото на френския философ Жан-Жак Русо от средата на XVIII век в Европа станали популярни идеите за естественото, за връщането към природата и първоначалната простотата на нравите. Сега красота се свързва с разкрепостената телесност, до голяма степен шокираща пуританската публиката: много парижки дами дефилирали по булевардите почти голи, шокирайки любопитните наблюдатели.

Известна е историята как две полуголи парижки дами излезли на разходка по Елисейските поля, но били принудени, под натиска на тълпата, да отстъпят и да се върнат в своите еипажи. Обществеността била възмутена: "Как може деликатният човек безгрижно да гледа голите дами, които срещаме навсякъде в момента? Ръцете, преди покрити, сега са разголени почти до рамото, гърдите безсрамно са изложени на показ, глезените са открити". "Някои жени по чудовищен начин демонстрират гърба си под лопатите, осърбявайки вкусовете", оплакват се наблюдатели през 1806 г.

За смекчаване на цялостното впечатление понякога се използва прозрачна наметка, покриваща фигурата от главата до петите. "Разголената мода" била неизчерпаем повод за шеги и епиграми.

Носете прозрачни и мокри дрехи

Новата пикантна еротичност се постигала главно благодарение на играта на полупрозрачните повърхности. "Някои от най-красивите дами се появяват и през лятото, и през зимата, спасявайки се както от горещината, така и от студа, само с една рокля от коприна или муселин, облечена върху долната риза - ако носят такава, но това е малко съмнително, тъй като днес вече твърде често ризата се пренебрегва".

Подобни съмнения не били случайни: в дамската мода от това време възникнало движение за премахване на долните ризи, защото те не позволявали красиво да се разпределят гънките на туниката. Вместо това на красавиците се предлага да обличат розово трико.

За да постигнат ефекта на мокра тъкан, преди бала жените леко навлажнявали тоалетите си, така че прилепващата към тялото туника ясно очертавала фигурата, като при Ника от Самотраки. Такъв метод, според Винкелман, използвали древните скулптори: "Гръцката драпировка се извършвала в повечето случаи с тънки и влажни одежди, които, както е известно на художниците, плътно прилепват за кожата на тялото и позволяват да се види голотата му". В страните с по-хладен климат подобни упражнения често водели до настинки, дори фатални.

Често демонстрирайте гърдите

В епохата на сантименталността на границата на XVIII-XIX век, благодарение на работите на философите Джон Лок и идеите на Жан-Жак Русо, идеите за естественото възпитание са много популярни. Кърменето става модерно занимание дори сред аристократичните дами. Широкото деколте на неокласическите туники не само подчертава красивия бюст, но и предполага възможност за кърмене. Има много изображения на светски красавици, кокетно демонстриращи гърдите си, докато кърмят. Подобни асоциации възникват при неизкушения зрител при среща с красавици, облечени в най-новата тенденция на "разголената мода": „Всички тези жени вероятно са майки или дойки?", попита някой. "Не, - отговорих аз - това са в повечето случаи млади момичета. Всички те умеят да придават такава пищност на гърдите си, че скоро ще виждаме гърдите на жената преди лицето й, скрито зад тях".

На вълната на увлечението по неокласическата "естественост" за любителките на откровената мода възниквали разнообразни възможности: например, стилът на туниката robe à la Psyché оставя едната от гърдите открита. Подобна одежда за първи път е представена на обществото на 14 декември 1790 г. в парижкия балет «Psyché», а след това от театралните костюми бързо преминава към гардеробите на дамите от обществото. Предприемчивата шивачка Мадам Тейяр започнала да шие туники "Психея" и те имали голямо търсене. Въпреки това, ние не знаем точно колко широко е била разпространена новата мода.

Тази мода, разбира се, била свързана със специални изисквания към фигурата, включително формата на бюста. Тъй като не всички дами можели да се похвалят с великолепни гърди, някои трябвало да използват специални приспособления. По-специално, в модата влизат изкуствените гърди, направени от восък или кожа с цвят на тялото. "Специална пружина позволявала те ритмично да се повдигат и спускат. Тези шедьоври, възпроизвеждащи илюзията за истински бюст, били много търсени и стрували скъпо".

Не пренебрегвайте физическите упражнения

В трактатите за красотата отбелязвали, че за да се поддържа миловидността, за жената е полезно много време да прекарва на чист въздух и да се занимава с подвижни игри, спортни упражнения. Това придава на тялото "еластична и вълниста форма, грациозност като на лилия". В началото на XIX век в модата влизат дългите разходки, пързаляне с кънки, въжета за скачане.

В социалния живот тези промени се появяват по не най-приятния начин за по-старото поколение. Почтените дами недоволствали: "Вместо бавна, спокойна походка, младите дами днес тичат напред назад из стаята, сякаш ги призовава звънец и благодарение на тази ловкост си осигуряват най-доброто кресло, докато по-старите успяват да минат до него половината разстояние".

Не използвайте ярък грим

В епохата на Френската революция, върху модата оказват влияние репресиите срещу аристокрацията. Увлеченията по древната естетика и минималистичните тенденции правят неактуални изкуствеността и декоративната сложност на аристократичните тоалети и грим. В резултат на това, в края на XVIII и началото на XIX век има радикална промяна в историята на красота. Вместо яркия руж, ослепително бялата боя и напудрените перуки, се появяват такива средства като "вода за възстановяване на цвета на лицето" (след пагубния за кожата руж) и прозрачна пудра, която създава ефект на здрава, чиста кожа.

Парфюмерът и лекар Огюст Карон в книгата си "Дамският тоалет или енциклопедия на красотата" (1806) съветва "да се яде хляб от ечемик", от който кожата става бяла и да пие настойка от исоп („свещена билка“), която прочиства черния дроб. От козметичните средства той препоръчва само руж на основата на растителни багрила, но и те да се използват с "благородна алчност".

Придайте на кожата бледност и свеж вид

Тенденцията за бледа кожа е характерна именно за "здравословната красота". Но разбирането за здраве в края на XVIII - началото на XIX век се отличава от съвременните идеи.

Здравословният тен е визитната картичка на младата жена: "Чистата, красива кожа, показва наличието на три възхитителни добродетели на красотата: цялостност на характера, чистоплътност и весел характер", се каза в трактата "Огледало на грациите" (1811).

За избелване понякога се използват радикални средства и тези процедури били близки до мъчения. В драмата от XVIII век "Новата козметика" мургавата героиня се опитва да избели лицето си с горещо олио от кашу. При това тя се оплаква: "Имах чувството, че в лицето ми се впиват скорпиони, стоножки и комари. Това беше най-смешното и в същото време болезнено усещане, което някога съм преживявала". Дори в този случай описанието на този „пилинг“ да е художествено, абсолютно реалистични рецепти за подобни средства за избелване ни принуждават да го приемем с доверие. От източници е известно, че жените от това време понякога пиели оцет или носели талисмани, ароматизирани с камфор, единствено с цел да постигнат бяла гладка кожа. За старческите петна, луничките, слънчевите изгаряния, акнето, бръчките - срещу всички тези бедствия имало изпитани средства.

Пигментните петна се премахвали със сода каустик и вода дестилирана от жлъчките на млади бикове, допълнени с малко количество разтворима сол. От слънчеви изгаряния се спасявали с помощта на воали и широкополи сламени шапки. За свеж розов тен на кожата се препоръчвало през нощта на лицето да се слагат смачкани ягоди. Срещу лунички се препоръчва следната рецепта: „Да се смесят мляко и лимонов сок в равни части и да се добави бренди. А ето рецепта за популярен крем срещу бръчки, "Да се смесят сок от лук и сок на бяла лилия, да се добави мед и бял восък, сместта да се нагрее, за да се стопи восъкът. Полученият мехлем се прилага върху лицето през нощта".

Тенът е основен критерий за женска красота през XIX век. В романа на Джейн Остин "Ема" многократно се обсъжда тенът на една от героините - Джейн Феърфакс. Придирчивият денди Франк Чърчил критикува: "Честно казано, мис Феърфакс е толкова бледа по природа, че винаги има нездрав вид. Цветът на лицето й не е добър". Ема, не се съгласява с него и казва "Да, той наистина не е ярък, но това не е причина да се твърди, че винаги има болнав отенък и, по-важното е, че кожата й има чистота и прозрачност, благодарение на което лицето й получава неповторима изтънченост".

30 признака на перфектната красота

Оригиналната френската версия на "Речник на любовта", една от най-популярните книги на XVIII век, е публикувана през 1741. Името на автора - френският историк и журналист Жан Франсоа Дрьо дю Раде (1714-1780) - се пазело в тайна. Книгата е публикувана анонимно. През втората половина на XVIII век има многобройни преиздания на "Речника", а през 1787 г. книгата е преведена на английски език. "Речник на любовта", например, включва такива статии като "Възраст", "Целувка", "Възхищение","Любов","Брак","Клетва".

Авторът на "Речника" изброява тридесет признака на идеалната красота:

1/ Младост
2/ Ръст не много висок и не е много нисък.
3/ Фигура нито много пълна, нито много слаба.
4/ Симетрия и пропорционалност на всички части.
5/ Дълга коса, къдрава или приятна на вид, мека при докосване, като коприна.
6/ Кожата е гладка, мека и тънка.
7/ Цветът на кожата - ярки червено-бели нюанси.
8/ Високо гладко чело.
9/ Равни слепоочия.
10/ Веждите, извити като дъга, като две линии.
11/ Сини очи с добре очертани орбити, приятен поглед.
12/ Носът по-скоро дълъг, отколкото къс.
13/ Бузите са закръглени, с меки контури, с трапчинки.
14/ Приятна усмивка.
15/ Пухкави устни с коралов отенък.
16/ Малка уста.
17/ Перлено бели зъби.
18/ Заоблена пълна брадичка с трапчинка.
19/ Малки уши, плътно притиснати към главата.
20/ Шия с цвят на слонова кост.
21/ Алабастрова гръд.
22/ Снежно-бели гърди, плътни, с ясна форма и възхитителна цепнатина.
23/ Бели ръце, пълни и дълги.
24/ Пръсти, стесняващи се към върха.
25/ Перлени нокти, с овална форма.
26/ Сладък дъх.
27/ Приятен глас.
28/ Непринудени маниери и естествено общуване.
29/ Благородни контури на фигурата, тънък силует.
30/ Скромна походка и скромно поведение.

AFISH.BG