Неделя, 21 Април 2019
Васко Василев: Oтдавна съм приел цигулката за част от тялото ми, не просто от живота ми

Васко Василев: Oтдавна съм приел цигулката за част от тялото ми, не просто от живота ми

Когато слушам фламенко, си представям свобода, слънце, усмихнати хора, истината за живота, казва известният цигулар пред „Афиш.бг”

 

Ново национално турне предприема наесен виртуозът Васко Василев. След невероятния успех в зала „Арена Армеец” на 29 февруари, цигуларят подготвя нови 12 концерта в България.Обиколката ще започне на 26 септември от Панагюрище, ще продължи в Свиленград, Пловдив, Ямбол, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Велико Търново, Габрово, Стара Загора и ще завърши на 14 октомври в зала 1 на НДК в София.На сцената ще бъдат и част от членовете на испанската група “Чамбао” – Тони Кантеро (китари), Тони Ромеро (пиано) и Хуан Ередия (перкусии), а фламенкото ще бъде основната тема на турнето.

Впрочем Васко Василев е роден именно на 14 октомври преди близо 46 години. Нарочно или не е избрал тази дата за финала на своята нова обиколка? Попитах го. И ето какво още разказа пред „Афиш.бг” любимият музикант на няколко поколения у нас.

 

- Васко, открих нещо: каните се да отпразнувате 46-ия си рожден ден заедно с четири-пет хиляди души в зала 1 на НДК, нали? Финалът на тазгодишното ви турне явно ще е подарък за публиката – защо решихте така?

- Това е подарък и за мен. Почти винаги работя на празници и за мен това е дори по-естествено. Освен това е изключителен лукс да можеш да наемеш зала 1, за да отпразнуваш рождения си ден.

- Все пак кой е подаръкът, който най-много очаквате на 14 октомври 2016?

- Най-големият подарък е да съм сред хората, които обичам и ме обичат. Сигурен съм, че повечето ми приятели, които са свободни, ще дойдат до София на концерт и за купон. Другият голям подарък е музиката, която ще свирим с момчетата от Малага – испанска филмова музика, фламенко, които обожавам.  

- Преди това обаче ще обиколите 12 града, в някои от които досега не сте свирили – чия беше поканата, която ви подсети да го направите?

- След концерта в „Арена Армеец” през февруари, бях засипан от въпроси „защо само в София”. Обсъдихме го с екипа ми и с малко усилия направихме възможен престоя от две седмици в България – от края на септември до средата на октомври.

- Защо кръстихте новата си музикална обиколка „Фламенко фиеста”?

- „Фламенко фиеста” е, защото ще свирим любимата ми музика – фламенко, както и любими теми от испанското кино, от филми на Педро Алмодовар. Интересното е, че ще бъдем само четирима човека на сцена – Тони Кантеро, китара, Тони Ромеро – пиано, и Хуанито, перкусии.

 - В биографичната си книга казвате: „Не знам дали вярвам, че съществува прераждане. Но се надявам да съществува. Може би любовта ми към испанската музика е продължение на нещо...” Какво чувствате, когато се потапяте в света на фламенкото?

- Свобода. Слънце. Полъх на море. Усмихнати хора. Много чувственост. Страст. Истината за живота.

- Испанската „връзка” ли е „виновна” и за „Ковънт гардън академи” във Валенсия? Има ли място и за български таланти там?

- Слабостта ми към Испания през годините ми помогна да създам много приятели сред колегите си музиканти там и това ни вдъхнови за тази идея. Аз правя много мастер класове там и това стана някак естествено продължение.   

- Доколкото знам, работите и по друг голям проект съвместно с компанията “Муджи” – звучи ли вече българска музика в нейните магазини?

- Контактът с “Муджи” и поканата им за този проект много ме зарадваха. Марио Балтаджиев, композитор и мой добър приятел, с когото работим от много години, беше идеалният избор за партньор от българска страна по селекция на репертоара и аранжиментите. За мен българският фолклор е нещо изумително и със страхотен потенциал.   

- А докъде стигна работата по т.нар. караоке опера?

- Продължава... има екип в Китай, който движи нещата, а аз се включвам само от време на време – когато имам време и възможност.   

- Продължавате ли да вярвате, че е възможно една 3-4-часова опера да бъде представена и разбрана за 20-30 минути?

- Mисля, че да... Според мен в „Арена Армеец” се получи с “Мадам Бътерфлай”, “Турандот” и “Кармен”.   

- А продължавате ли да работите с полски музиканти? Предстоят ли нови концерти?

- Да, Полша е една чисто нова територия за мен с прекрасни музиканти и вече приятели. Публиката е много близка до тази в България. Това лято ни предстоят два концерта – на 24 юли и на 28август. След концерта в НДК отново ще поема натам, защото имаме концерт на 17 октомври.

- Едно и също ли е за вас чувството да застанете пред шепа хора в малката зала в Панагюрище например, в изисканата Кралската опера в Лондон и пред десетки хиляди хора на Олимпийски стадион?

- Това е едновременно вълнение и голяма отговорност. Не подценявам публиката никъде, защото за мен това е най-голямата оценка за труда ми – хората са отделили не само пари, но особено време, часове от живота си, за да ме слушат. Нямам търпение да вляза в градовете на България, особено там, където никога не съм бил – Панагюрище, Свиленград, Шумен, Габрово... навсякъде в България изпитвам едно особено вълнение, не мога да отрека.

- Паганини е казвал: „На способните завиждат, на талантливите вредят, на гениалните отмъщават.” Вашият опит в музиката доказва ли тази максима? Как приемате завистта, злобата и отмъщението? Могат ли да са по-силни от любовта?

- Ще преувелича, ако кажа, че съм страдал от завист, злоба... истината е, че за мен водещи са позитивните чувства и емоции. Аз раздавам радост, любов и смятам, че за всеки има място под слънцето. И това, което срещам, е същото. Негативните чувства ги приемам с чувство за хумор.  

- А повтаряте ли си преди концерт другата максима на Пагагини: „Винаги помни, че твоят Бог говори с теб на езика на твоя инструмент.”

- Oтдавна съм приел цигулката за част от тялото ми, не просто от живота ми.

- А продължава ли да ви изненадва вашата цигулка?

- Вече се познаваме много добре с нея и изненади почти няма.

- Къде все още не сте свирил, а искате да го направите?

- Имам много места… Има толкова красиви кътчета по земното кълбо –когато винаги някакво много красиво място или нестандартно, автоматично си представям, че може да се организира концерт там.

- А кое е произведението, което все още ви се изплъзва?

- Това, за което все още не съм се сетил.  

- Какво все още не сте признал пред публиката?

- Нямам тайни от публиката. Или поне не огромни... на сцената съм аз в най-чиста форма, всичко останало няма значение.

- Преди време създадохте „Лауреат” – как днес би изглеждал вашият „дрийм тийм”, ако трябва да съберете на една сцена българи, прочули страната ни по света?

- В моя отбор бих взел... от сферата на изкуството – Лили Иванова, Светла Василева, Цветана Манева, Явор Милушев, Христо Мутафчиев, хора „Мистерия на българския гласове”; от света на спорта – Албена и Максим, Христо Стоичков, Нешка Робева, Йордан Йовчев, Енчо Керязов, Калоян Махлянов... Вероятно пропускам някого, но на пръв поглед това са моите хора.

 

Снимка: Яне Голев

Виолета Цветкова, AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)