Вторник, 13 Ноември 2018
Скандинавският Шерлок Холмс разследва криминална загадка в „Денят на Страшния съд“

Скандинавският Шерлок Холмс разследва криминална загадка в „Денят на Страшния съд“

Романът на Курт Ауст е в традицията на „Името на розата“ от Умберто Еко, а в своето интервю авторът вдига завесата за тайните на криминалния жанр

Убийство на благородник разследват героите на романа на скандинавския майстор на криминалето Курт Ауст „Денят на Страшния съд“(издание на „Персей“). Ауст е спечелил най-големите скандинавски награди за криминална литература, а името му се нарежда сред световнопризнатите автори в жанра Том Егеланд, Ю Несбьо и Томас Енгер. У нас е популярен с двата си трилъра, посветени на загадки, свързани с Исак Нютон – „Невидимото братство“ и „Алхимия на отмъщението“. Сред скандинавската публика обаче той е известен и с историческите си криминални романи с главни герои датския професор Томас Буберг и младия му асистент, норвежеца Петер Хортен. Техните взаимоотношения и изключителна наблюдателност напомнят много на Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Героите на Ауст обаче разследват престъпления в края на XVII век из разкъсваните от политически и военни борби скандинавски земи. Литературните критици сравняват серията с „Името на розата“ от Умберто Еко.

28 декември 1699 г. – два дни преди настъпването на Новата година, която според предсказанията на Нострадамус е определена за Деня на Страшния съд. Датският професор Томас Буберг и младият му асистент Петер Хортен се отправят към датския град Рибе, за да отпразнуват Новата година. По пътя са изненадани от страшна снежна буря и са принудени да потърсят подслон в случаен хан. Но веднага след пристигането им един от гостите – единственият аристократ сред тях, е намерен мъртъв в снега. Томас смята, че смъртта му е подозрителна, и със систематичното търпение на опитен учен започва да задава въпроси и да търси отговори. Той и Петер се сблъскват с упоритата съпротива на онези, които се намират в хана – както самите стопани, така и гостите имат причини да крият истинските си намерения. В това затворено пространство, изолирани от света заради тежките климатични условия, героите трябва да разгадаят тайните на околните и да разбулят мистерията на всяка цена, защото сред тях се крие убиец. А той може отново да извърши престъпление – при това още по-брутално.

„Денят на Страшния съд“ е завладяващо литературно изживяване, преплитащо исторически факти, заплетена мистерия, криминални елементи и потресаващ реализъм.

Интервю с Курт Ауст по повод романа

- Повечето автори предпочитат в своите криминалета да имат по един инспектор или проницателен любител криминолог, който разнищва случаите. В „Денят на Страшния съд“, както при сър Артър Конан Дойл, има двама герои – датски професор и неговият асистент норвежец, които разследват и разкриват престъпления в навечерието на ХVІІІ век. Когато са двама, по-лесно ли е или е по-интересно да има противопоставяне и както се казва, в спора да се ражда истината? А не е ли по-голямо интелектуално изпитание да “измисляте” оригинални аргументи и от името на двамата?

- Томас и Петер са много различни хора, така че е лесно да ги оставя да обсъждат и спорят. Това ми помага да поддържам темпото. Чрез техните дискусии изказвам много неща, които иначе би трябвало да се опишат по един по-безинтересен начин. Двамата имат много добро чувство за хумор. Харесвам техните остроумни диалози и ги оставям да се дразнят един друг като стара семейна двойка.

- Читатели, които обожават криминалната литература и имат “детективско” мислене, успяват да предусетят следващите ходове, развитието на историята или да уличат убиеца още от първата завръзка в текста. Залагате ли някакви объркващи ходове “срещу” такива хора, за да държите и тях в напрежение до самия край?

- Част от това да разказваш криминална история е да разкриеш убийството така, че да бъде изненада за читателите. Следователно, съвсем естествено е, че авторът се опитва да отвлече вниманието и да подведе читателя (един вид "игра", която авторът на криминални романи играе с читателя). В същото време убиецът трябва да бъде лице, което ще бъде прието като убиец. Той никога не трябва да бъде неизвестен за читателите. Нито трябва да е човек, който почти не се споменава. Тази част от планирането може да бъде трудна. В същото време това е една от най-приятните и предизвикателни задачи.

- Четенето винаги е модерно – казваме често. Но днес голямото предизвикателство пред писателите и издателите е да се конкурират с другите средства за информация и развлечение, с киното, което не оставя много за проява на въображението и поднася всичко наготово. Защо е важно да се четат книги?

- Гледането на филми и играенето на компютърни игри са предизвикателни дейности, които обаче се сервират наготово. Четейки книга трябва да използваш въображението си по начин, който я прави до голяма степен лично твоя. Създаваш историята заедно с автора. Можеш да създадеш свои собствени изображения. Двама души могат да четат една и съща история и да имат напълно различно преживяване с книгата.

За да предизвика въображението на читателя, авторът не трябва да описва твърде много, а да намери добър баланс – да направи така, че и читателите да допринесат за разказа. Прекалено детайлната история става скучна. Ние не сме поканени във въображаемия свят. Няма място за нас и сме оставени като зрители. Тогава по-добре е да гледате филм ?

Всеки, който е съпреживявал това по време на една хубава книга, знае колко е прекрасно. Не искаш да напуснеш този измислен свят. Освен интелектуалното предизвикателство, което се намира в други медии, книгата може да ти даде дълготрайна наслада.

AFISH.BG