Вторник, 25 Юли 2017
Нона Йотова: Излезте от къщи и елате на театър. Елате да помечтаем заедно!

Нона Йотова: Излезте от къщи и елате на театър. Елате да помечтаем заедно!

"Когато за първи път прочетох АБСУРДНИ ВРЕМЕНА, веднага си помислих за спектакъл, веднага чух музика", казва в интервю за AFISH.BG актрисата

Нона, на 15 май беше премиерата на спектакъла „Абсурдни времена” по едноименната стихосбирка на Маргарита Петкова и Добромир Банев. Какво те предизвика към впускането в една материя, която не е лесна за сценична постановка, тъй като поезията се счита за нещо интимно, за диалог единствено между автор и читател?

Да, поезията е нещо интимно, но когато е прекрасна тя става достояние на целия свят. А, когато за първи път прочетох АБСУРДНИ ВРЕМЕНА, веднага си помислих за спектакъл, веднага чух музика. Минаха няколко години и се обади Петър Антонов и каза, че има идея за спектакъл. И така.

Лесно ли се влиза в образ, когато познаваш авторите и извън техните произведения? В този смисъл това повлия ли на твоето превъплъщение?

Аз през цялото време си мислех за Маргарита. Малко е да кажа, че я харесвам. Тя е явление, няма аналог. Уникално съчетание на талант и личност. С много любов пристъпих към нейния образ. Разбира се, това стана с нейна благословия, бях посочена от нея, което за мен е чест. Дори си купих перука и зелени лещи, но нещата се случиха и без тези аксесоари.

Интересното е, че вие не прибягнахте до помощта на режисьор-постановчик, а сами, както се казва, поставихте на сцена нещо, което практически не е драматургия. Какви бяха рисковете и отдъхнахте ли си след бурните аплодисменти на публиката, които спонтанно прекъсваха спектакъла?

Заедно с Петър направихме драматизацията, аз облякох в моята музика някои от стиховете. Петър направи мултимедията. И наистина аплодисментите ни дадоха криле!

В „Абсурдни времена” вие пеете някои от стиховете, танцувате, през цялото време има и мултимедия, декорът и реквизитът са условни, създали сте едно универсално представление, което може да бъде играно практически и на сцена, и като кафе-театър. В този смисъл, имате ли вече предложения да го изнесете извън столицата?

Имаме предложения за Варна, Велико Търново, Перник, Монтана. И, да наистина този спектакъл може да се играе на много места!

Абсурдни ли са времената за съвременния театър и има ли място в него за „Абсурдни времена”? Твоето послание към бъдещите зрители?

Да, абсурдни са! Книгата е написана във фейсбук, но нашето послание е да излезем от мрежата и да общуваме помежду си! Излезте от къщи и елате на театър. Елате да чуете и да видите Любовта. Елате да помечтаем заедно!

Интервю: Васил Петев

AFISH.BG

Оставете коментар