Сряда, 20 Септември 2017
Дженфър Лоурънс: Заснех първата си секссцена – умрях от срам!

Дженфър Лоурънс: Заснех първата си секссцена – умрях от срам!

Носителката на „Оскар” от филмите „Наръчник на оптимиста”, „Игрите на глада” и „Американска схема” разказва за най-новата си роля в космическата драма "Пасажери"

 

След броени дни по българските екрани ще се появи най-новият филм с участието на красивата Дженифър Лоурънс – една от най-проспериращите млади актриси в Холивуд. Лентата се нарича „Пасажери” и ще отведе зрителите в… Космоса. Сценаристът Джон Спейтс и режисьорът Мортен Тилдъм разказват историята на няколко хиляди пътници от гигантски космически кораб, които са приспани, за да могат да издържат 120-годишното пътуване до непозната планета. На кораба обаче се случва неочакван инцидент и героите на Дженифър Лоурънс и партньора й Крис Прат се събуждат 90 години по-рано…

За снимките на "Пасажери", за своята героиня и за интимните сцени с Прат 26-годишната носителка на „Оскар” и „Златен глобус” разказва в интервю пред „KinoPoisk”:

 

- Дженифър, защо приехте ролята във филма „Пасажери”?

- Харесвам фантастиката. Винаги съм обичала да гледам филми от този жанр, но никога не съм си и помисляла да се снимам в някой от тях. Този път обаче, в мига, в който прочетох сценария, веднага се влюбих в тази история! Усещането беше невероятно! Историята е едновременно интимна и епична. Виждах в нея силен емоционален заряд и огромно пространство за екшън. „Пасажери” е филм за двама души, които поемат на пътешествия, съзнавайки много добре, че вероятно никога няма да се върнат и да видят своите семейства. Разтърсващо е!

Хареса ми моята героиня. Много интересна личност – писателка от Ню Йорк, която иска да стане една от първите, направили 120-годишно пътешествие до друга планета в Космоса, за да се върне и да опише всичко това. Много е амбициозна. Именно затова на героя, изпълняван от Крис Прат, му е толкова трудно да привлече вниманието й. С амбициозните момичета винаги така се случва.

- А вие самата бихте ли зарязали Земята, за да пътешествате из Космоса?

- Не, не мога да си представя, че бих могла да оставя родната планета и да тръгна неизвестно къде, както прави моята героиня. Тук живеят всички мои близки хора. В този момент чувствам, че нещата от живата ми се случват по най-добрия и правилен начин. Как да тръгна? Да кажа просто „довиждане” или „е, оправяйте се” и да зарежа всичко? Не, не. Въпреки че самата идея за пътешествие звучи супер.

- А ако можехте да вземете някого със себе си?

- В такъв случай може и да тръгна. Без колебания бих взела моето куче Пипи Дългото чорапче. Не мога да живея без нея.

Актрисата ликува със своя "Оскар" за превъпъщението й във филма "Наръчник на оптимиста"

 

- От екрана се усеща химията, която протича между вас и партньора ви Крис Прат. Познавахте ли се преди снимките на този филм?

- Не. За пръв път се срещнахме, когато режисьорът ни покани да четем заедно сценария, тоест минахме заедно през прослушване за главните роли. В по-голямата част от филма ние сме заедно на екрана, затова веднага си казахме: „Няма накъде – трябва да се спогодим.” А по време на снимачния период в Атланта наистина станахме неразделни приятели. Сближи ни общата ни любов към филма „От глупав, по-глупав”. Освен това и двамата обичаме живота и веселите шеги.

Впрочем, Крис е от хората, които биха предизвикали „химия”, дори да общуват с кактус. Единственото нещо, от което се чувствах страшно неудобно, беше съпругата на Крис – Анна Фарис. Направо не знаех къде да се скрия от срам. Още в самото начало на снимките се постарах да се сближим и мисля, че успях. Предполагам, че жените винаги усещат, когато пред себе си имат момиче, което би им отнело любимия мъж. Не мисля, че от мен блика такава енергия. По-скоро излъчвам нещо като отчаяние от сорта „Моля ви, харесайте ме!”. Никаква заплаха!

Лоурънс и Прат в кадър от филма "Пасажери"

 

- Разкажете по-подробно за работата ви с Крис?

- Крис винаги е в прекрасно настроение. Дори в четири часа сутринта, когато цялата снимачна група умира от умора. Имахме сериозен разговор на тази тема. За разлика от него, на мен ми идва в повече, омръзва ми и изглеждам по-скоро като Гринч, който мрази Коледа. Една сутрин отидох при Крис и му казах: „Никакви широки усмивки, никакви танци! Млъквай!” Аз съм доста пряма за нещата, които чувствам или искам да кажа. И винаги знам на какво държа. Господар съм на емоциите си. Когато съм ядосана, изобщо не е фалшиво. Крис ме успокояваше и потискаше моите хормонални избухвания. Как успяваше – един Бог знае.

- Крис казва, че сте била доста нервна, докато сте заснемали еротичната сцена…

- Разбира се, че бях изнервена – все пак това е моята първа секссцена в киното! Никога преди това не съм опитвала подобно нещо пред камерата. Беше страшно неловко. Първо, Крис е женен. Приемайки ролята, аз си дадох сметка, че ще ми се наложи да се целувам с женен мъж. Коремът ми се разяждаше от чувство за вина. Знаех, че това е работата ми, но не можех да го обясня на корема си. Дори се наложи да се обаждам на мама, за да чуя подкрепата й. Все пак съм актриса и искам всичко на екрана да изглежда истинско. Този път обаче се чувстваха уязвима, умирах от срам. Първите, на които разказах терзанията и страховете си, бяха Хелън Мирън и Кейт Бланшет. Те ме разбраха… Иначе зрителите гледат еротичните сцени и си мислят, че всичко изглежда дяволски секси, а на практика актьорите знаят, че няма нищо по-неловко и по-тромаво от еротиката в киното.

Истината е, че Крис е истински джентълмен. Той много се постара да направи така, че да се чувствам комфортно и спокойно. За него това не беше първа любовна сцена в киното. Преди снимките ми предложи да изпием по чаша вино, за да се отпусна. И аз се съгласих… Ето, това е, все си обещавам да живея здравословно, но не ми се получава – продължавам да пия (смее се). Как живеят хората без алкохол?!

- Кои бяха най-запомнящите се моменти от снимките на „Пасажери”?

- Всички номера на Крис – много запомнящи се моменти. Веднъж ме попита бих ли се снимала заедно с него за инстаграм. „Хайде, ще помогне да популярността на филма”, каза. Но се оказа, че той пускал всички наши снимки, като на всяка от тях или ме изрязвал, или ме показвал само в гръб, а понякога дори закривал лицето ми с лист хартия. Освен това непрекъснато ми говореше обидни неща, представяйки ги за комплименти. Веднъж например ми каза: „Пееш като Адел.” А аз мразя Адел!

Лоурънс в кадър от филма "Американска схема"

- Коя от ролите си досега смятате за най-странна?

- Ролята на проститутка, която ми повериха, когато бях на 9 години. При това не беше просто роля на проститутка, а роля на проститутка в църковна пиеса. Беше в родния ми Кентъки. Казват, че съм била толкова добра в образа, че после куп хора отишли при мама и й казвали: „Не знам дали да ви поздравим или не, но вашето дете е отлична проститутка!”

А, има нещо. Неотдавна при мен дойде сър Пол Маккартни и похвали моя танц под звуците на песента „Live and Let Die” във филма „Американска схема”. Нищо не отговорих, просто заплаках. Макар че именно заради това смятам ролята си във филма на Дейвид О. Ръсел за една от най-важните в живота ми.

В кадър от филма "Игрите на глада"

- А коя е съкровената ви мечта?

- Бих искала да мога да общувам повече с почитателите на моите филми. Едва сега си дадох сметка, че момичетата, които са ме гледали най-вече в „Игрите на глада”, сега се около 18-19-годишни! И, представете си, за тях моят глас все още е важен. Никога не бива да забравям това.

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)